Количеството и видовият състав на водните организми, обитаващи даден водоем не е случаен, а е строго закономерен и се определя от характера на взаимоотношенията между тях и околната среда.Отделните елементи на околната среда се наричат абиотични фактори. Съвкупността от взаимосвързаните групи от живите организми и абиотичните фактори, които оказват най-силно влияние, се наричат екологична система.

Абиотични фактори

Температура

Тъй като водните обитатели са организми с непостоянна температура (поикилотермни), рязкото колебание е не­бла­гоприятен фактор. При повишаване на температурата физиологичните процеси се ускоряват (в известен предел), а при понижаване намаляват. От това следва, че трябва да подберем риби и растения, които имат близки изисквания. Корекцията на температурата извършваме за езерото чрез засенчване и добавяне на прясна вода през лятото и покриване през зимата ,а за аквариума с помощта на нагреватели. Мощността на нагревателя зависи от обема литри на аквариума, от стайната температура и от вида на рибите и растенията. Таблица 1 дава отговор на този въпрос. Съществуват и нагреватели с термореле, които дават постоянна температура. При тях проблем, освен ненадежността им, е и че в природата температурата се колебае през деня и нощта с няколко градуса и това не може да се постигне.

Светлина

Тя е основен фактор и на нея се дължи фотосинтезата при растенията. Важно е също нейната интензивност и продължителност. Различаваме светлолюбиви и сенколюбиви водни растения и риби.Нощното осветление на езерото засилва неговата красота,като особено ефектно е подводното.Задължително то трябва да е нисковолтово(12 v,24  v).Системата трябва да се контролира и замерва с фазомер постоянно !За аквариума най-добрият вариант осветление е комбинираното от дневна светлина и изкуствено осветление. При южно изложение на аквариума е добре той да бъде перпендикулярен на прозореца, а при северно – успореден. В аквариумната практика се използват обикновени електрически крушки с мощност 25 до 60 W и луминесцентни лампи 16–40 W, като е добре те да излъчват светлина максимално близка до слънчевата. Има специализирани лампи с подходящ спектър. Растенията растат най-добре при оранжево-червен спектър (660 nμ), а при размножение е най-добър виолетово-синия спектър (470 nμ). За сенколюбивите растения използваме 0,3 Вт/л, а за светлолюбивите – 0,7 Вт/л.</>

Вода

 

 

Водата е най-голямото чудо на света. Тя няма вкус, нито цвят, нито мирис. Не е възможно да бъде описана. Ако на някой от нас бъде зададен въпросът “Какво е вода?”, то първата ни реакция ще бъде учудване, а втората – по-скоро химическата формула на водата- Н2О. Наистина какво може да бъде по-просто от Н2О? А истината е, че няма вещество по-тайнствено и загадъчно от водата. Водата се състои от водород и кислород, които са газове. Водородът гори, но не поддържа горенето, кислородът подържа горенето, но не гори. Водата нито гори, нито поддържа горенето, но водата е носител и символ на живота. Откакто човекът съществува, той се бори с водата и за водата, бори се със себе си за нея. Тази борба е и отношение към водата – като към нещо най-скъпо и потребно. В зависимост от възрастта, водата в човешкото тяло е от 75 до 90 на сто. Изследванията показват, че сърцето, белите дробове, мускулите, мозъкът и кръвта съдържат вода. През своя живот човек средно употребява /и отделя/ 75000 литра вода. Загубата на 10% вода от тялото може да доведе до необратими изменения в организма. За процеса на обмяната на веществата, който е в основата на развитието на живата природа, водата има изключително значение. Връзката на живите организми с природата се осъществява чрез различни съединения, които регулярно постъпват в тях и представляват неразделна част от живата тъкан. Именно при непосредственото участие на водата протичат физико-химическите реакции, на които е основан процесът на обмяна на веществата. В живата природа практически не е известен нито един важен биохимичен процес, който би протичал без участието на водата. Човек трудно може да прецени значението на водата по факта, че за своя нормален жизнен процес той трябва да употребява вода два пъти повече отколкото храна (в тегловно отношение). Дялът на водата в организма на всяко живо същество винаги е несравнимо повече, отколкото който и да е друг компонент. Водата е ВЕЛИКА! Нека и се поклоним, да я пестим и да я пазим, и тя ще ни дарява с живот и радост.
Водата е основна среда за обитание на водните организми. Трябва да се знае състава на водата и ако е необходимо да го коригираме за да бъде подходящ за отглежданите риби и водни растения.
Водата е отличен разтворител. В нея се съдържат голямо количество газове:

Кислород

– равномерното съ­дър­жание на кислорода във водата е от голямо значение. Постигаме го чрез аерация на водата с въздушна помпа. Трябва да се знае, че съдържанието на О2 пада при повишаване на температурата и солеността. Оптималното съдържание на кислород спомага за усвояването на храната, а при нарушение на кислородния режим се забавя растежа. Това е особено важно при повишена плътност на посадката на рибите в аквариума и езерото. Използват се няколко типа компресори. Освен тях е нужен шлаух с подходящ диаметър и камъче-разпенител от пясъчник, метал или графит за разбиване въздушната струя на малки мехурчета с цел повишаване на повърхността за контакт между въздуха и водата. Норма >5 мг/л.Допълнителна аерациа се получава чрез декоративен фонтан и каскаден водопад.Монтажът трябва да се извърши от квалифициран елетротехник!Задължително се поставя допълнителен автоматичен бушон на захранващия кабел!

Въглероден двуокис

(СО2). Отделя се при процеса дишане, както и при гнилостните процеси. При повишена концентрация е отровен за рибите, но е необходим за растенията. Коригираме концентрацията чрез частична подмяна на водата и биологичен филтър.

Сероводород

. Образува се в резултат на гниенето на органична материя. Той е токсичен за хидробионтите, тъй като се свързва с желязото на хемоглобина. Коригираме го като отстраняваме остатъците от храна и мъртви организми и чрез филтрация и частична подмяна на водата.

Метан

. Образува се на дъното вследствие на гнилостни процеси. Не е отровен, но е пряко свързан с намаляването на кислорода в декоративния водоем. Коригираме го чрез аерация, филтрация, частична замяна на водата и периодично разрохване на дъното.

Активната реакция

. Един от важните показатели за състава на водата е рH, което означава образуването на йони Н+ и ОН-­ от разпада под въздействието на слабо електричество молекули-вода. Когато са в равни количества, реакцията е неутрална. Скалата на водородния йон Н+ е от 0 до 14, като 7 е неутрална. Отляво тя е кисела, а отдясно – алкална. рН се колебае от жизнените процеси на рибите, растенията и другите хидробионти в аквариума. pH стимулира или затруднява ръста и развитието на водните организми. Коригираме го чрез частична подмяна на водата, аерация и с pH коректори. Измерва се с помощта на лакмусови ленти или електронен pH метър, който е по-точен. Важен рН коректор е грунда на аквариума или езерото.

Твърдост

на водата. След­ващ важен показател за съста­ва на водата. Този показател определя присъствието във водата на калциеви и магнезиеви йони. Различаваме карбонантна твърдост при свързването на катийоните на калция (Са++) и магнезия (Mg++) със йоните на въглената киселина. Сумата на всички йони определя общата твърдост. Тя се измерва в градуси. В България сме приели измерването да бъде в немски градуси dH°H. Един градус е равен на 10 мг калции (Са) на 1 л вода. Водата е мека между 2 и 5°H, средно мека – 4–10°H, среднотвърда 10–20°H, твърда между 20–34°H и много твърда – над 34°H. Твърдостта се коригира чрез добавяне на мека (дестилирана) вода и dH коректори за повишаване. Важен коректор е грунда и камъните на декоративния водоем.
Азот и неговите съединения. Той е необходим на растенията и водните организми, но може да е и силно токсичен. Нитратите (NO2 – макс. 0,05 мг N/л). препятстват способността на хемоглобина да пренася кислород. Нитритите (NO3 макс. 2 мг N/л) не са толкова токсични, но при големи концентрации затрудняват дишането и нарушават координацията на движение. Коригираме ги чрез редовна частична подмяна на водата, добра хигиена и аерация , филтър със зеолит и активен въглен.
Солеността на водата е сбора на количеството разтворени соли, като концентрацията 1 гр. соли на литър вода отговаря на 1‰ (един промил). Смята се, че солеността на водата до 3‰ действа стимулиращо в развитието на младите риби.офис аквариум

Грунд

(постилка на дъното) на аквариума и езерото. Той е задължителен . В зависимост от типа аквариум се използват няколко вида. Грундът е субстрат за водните растения, среда за нитрофиксиращите бактерии и други водни организми. Използваме промит едрозърнест речен пясък с размери 2–3 мм. За някои водни растения и риби се използва кварцов пясък 2-5 мм и същия размер морски или коралов пясък. Като хранителна добавка за някои видове растения допълнително се внасят топчета от глина и торф. Поставяме го под лек наклон с оглед лесното почистване при слой с дебелина 5–7 см. Като декоративни елементи използваме добре изварени в наситен солен разтвор корени от върба или от екзотичните мангрови гори, кокосови орехи и бамбук. Декоративните елементи трябва да са от естествени материали – камъните и плочките трябва да са обли, с произход от гранит, тибс, бигор, кварц, вулканични шисти. Важно е да се знае какъв тип аквариум ще направим, за да комбинираме необходимия грунд.А при езерото най-добре да слoжим с 5-10 см слой смес от зeолит и пясък.

Биологичен кръговрат

Биологичният кръговрат във водоемите представлява пре­връщане на неорганичната материя в органична и деструкцията на органичната материя в неорганична.

Началният материал за биологичния кръговрат са разтворените във водата минерални соли и органични съединения, които под въздействието на слънчевата светлина и другите абиотични фактори се усвояват от бактериите, водораслите и водните растения. Една част от фитопланkтона се усвоява от зоопланктона, а друга, заедно със загиналите организми и водни растения ,образува дентрида, който служи за изхранването на придънните организми – бентос (червеи, милюски, ларви на насекоми) или под влияние на нитрофиксиращите бактерии отново се превръща в изходното си състояние за повторен биологичен кръговрат.
В резултат на биологичния кръговрат водоемите се обогатяват с фито-, зоопланктон и бентос, известни като естествената храна на рибите.